Автор: Иво Стоянов

 

Spider-Man: No Way Home е третият самостоятелен филм на Том Холанд като Спайдър-Мен, след Spider-Man: Homecoming (2017) и Spider-Man: Far From Home (2019), и трите продуцирани от Sony и режисирани от Джон Уотс, но шести пореден като персонажа. Британецът все участие и в Captain America: Civil War (2016), Avengers: Infinity War (2018) и Avengers: Endgame (2019), и трите продуцирани от Marvel и част от мултивселена наречена MCU, собственост на Disney.  Общото попечителство върху Спайдър-Мен-а на Холанд между двете компании е доста нетипично за Холивуд, и макар да са имали разногласия, сътрудничеството им донесе огромни дивиденти и на двете. Версията на героя на Холанд е тратата, която виждаме на голям екран. Първата игрална версия бе изиграна от Тоби Магуайър в трилогията на Сам Рейми (2002-2007 г.), а след това от Андрю Гарфийлд  в дуологията „Невероятният Спайдърмен” (2012-2014 г.) на Марк Уеб.

Химията между Зендая и Том Холанд гори екрана, макар и този момент да буди други емоции.

Новият филм продължава точно оттам откъдето свършва предният – разкритието на самоличността на „Човека-паяк“ като Питър Паркър и обвинението в убийството на Мистерио.  Вследствие на това, неговите най-близки стават обект на тормоз и дискриминация, поради което Питър решава да помоли Доктор Стрейндж (очарователен Бенедикт Къмбърбач) да изтрие спомените на цялото човечество и да му върне стария живот. Магията не се получава, поради което злодеи от други светове (не кои да е, а тези на Магуайър и Гарфийлд) влизат в неговия.  Така виждаме отново Уилем Дефо като Зеления гоблин, Алфред Молина като Доктор Октопод, Джейми Фокс като Електро, Рис Ифанс като Гущера и Томас Хейдън Чърч като Пясъчния човек. В ключови роли виждаме и Зендая, Джейкъб Баталон, Мариса Томей, Бенедикт Уонг, Джей Кей Симънс и Джон Фавру, а филмът е кулминация на всичко, което сме гледали до момента.

Електро, Пясъчния човек и Гущера.

 

А сега следват малки Спойлери, ако още не сте гледали филма и сте се опазили от всякакви детайли свързани с него, спрете дотук.

Защо кулминация? Защото освен петте гореспоменати злодеи, филмът ни подарява емоцията да видим и три „паяка“ в действие, Магуайър и Гарфийлд също се завръщат, и то не в малки роли, а за близо половината филм.  Постигнатото от Sony и Disney е наистина впечатляващо, Холанд, Магуайър, Гарфийлд, Дефо, Молина, Фокс, Зендая и Къмбърбач заедно на екран е гледка, която може да разтопи и най-циничния човек.  Макар и идеята за „мултивселената“ да я има от години в комиксите, тя не беше правена на екран до преди няколко години, тъй като изглеждаше твърде сложна и скъпа. Първата подобна екранизация беше точно на Sony и Ейми Паскал с анимационния шедьовър Spider-Man: Into the Spider-Verse (2018), носител на Оскар за най-добър анимационен филм, там видяхме множество версии на персонажа, сред които жена, говорещо прасе и ноар персона. Там изгря и една от най-популярните версии на персонажа – чернокожият латиноамериканец Майк Моралес, чието съществуване вече бе загатнато в сегашния филм от Електро, което значи, че е въпрос на време да го видим в игрален филм.

 

Но както споменах, да екранизираш комиксовите мултивселени не е лесна задача, а това е едва втори опит и първи за игралното кино, поради което филмът често се усеща хаотичен, недоизпитан като сценарий и дори леко претупан, освен това навлиза с пълна газ в идеологиите от оригиналните комикси за Спайдър-Мен, които макар и да имат своите фенове, не са изцяло в стила на видяното до момента в MCU. Говоря за двете основни теми на филма – разкриването на идентичността на Питър Паркър като Спайдър-Мен (голяма част от драматургията на персонажа, но странна на фона на всичките Отмъстители, които не крият своята в тази Вселена на MCU) и прекаленото идеализиране на човешките добродетели от страна на Питър, чичо му Бен и леля му Мей, в случая, решението да излекува злодеите от мутациите им с идеята да ги превърне в добри хора (отново известен мотив от неговите комикси, но нещо недопустимо за света на останалите Отмъстители).  Това стремглаво навлизане в есенцията на комиксите на Спайдър-Мен ще зарадва най-големите фенове на персонажа, но няма да се понрави напълно на хардкор феновете на MCU.

 

Питър Паркър и Доктор Стрейндж.

Въпреки всичко изброено, сценарият на Крис Макена и Ерик Сомърс, макар и да не е перфектен, се справя завидно добре с всички истории, вкарва брилянтен хумор и множество емоционални моменти, сред които смъртта на Мей и улавянето на Ем-Джей от страна на Спадър-Мен-а на Гарфийлд. Всички екшън сцени, специалните ефекти и цялостния дизайн на филма също са на космическо ниво. Актьорската игра също е великолепна, Том Холанд доказва за пореден път защо е най-обичаният Спайдър-Мен, роден е за тази роля и е еднакво добър и в многото драматични моменти, през които Питър минава. Зендая (носител на Emmy за Euphoria) е повече от фантастична и е една от основните причини тази трилогия да е толкова успешна. Дефо, Молина и Томей се доказват за пореден път като актьорски божества, Фокс и Гарфийлд надграждат показаното в тяхната дуология. Тоби Магуайър, за жалост, е сред по-слабите звена, в никакъв случай не играе зле, но по-скоро играе себе си, много от характеристики, които дефинираха неговия Питър Паркър липсват изцяло, например, дикцията и произношението.

Най-доброто: Битката между Спайдър-Мен и Доктор Стрейндж спира дъха. Събирането на тримата герои заедно на екран. Общата атака на петимата злодеи.  Химията между Зендая и Холанд. Кратките появи на Том Харди и Чарли Кокс в ключови роли.

Най-лошото: Лечението на злодеите.

Накратко: 9 от 10, частичните проблеми със сценария не могат да попречат на многото добродетели на лентата. Филм с голямо сърце, много епична зрелищност, добре поднесена носталгия и свеж хумор. Ненапразно, филмът натрупа приходи от 587.2 милиона долара само за три дни от пускането му по кината.

 

5 2 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Oldest
Newest Most Voted
Inline Feedbacks
View all comments