Автор: Иво Стоянов

Домът на Гучи

„Домът на Гучи“ разказва шокиращата истинска история на семейството, което стои зад италианската модна империя, както и за причините довели до това към днешна дата, никой от тях да не е част от някогашния семеен бизнес. Всичко започва с любовна история, а именно когато Патриция Реджиани (Лейди Гага), момиче от средната класа, което обича веселбата, се омъжва за Маурицио Гучи (Адам Драйвър), нейната прекомерна амбиция започва да сее в раздор сред италианската фамилия, макар и тя да е изключително токсична много преди нейната поява. Стига се до интриги, предателства, затвор, отмъщение и дори до… убийство.

Филмът е режисиран от Ридли Скот, британецът има три номинации за Oscar като режисьор – „Телма и Луиз“ (Thelma & Louise, 1991), „Гладиатор“ (Gladiator, 2000) и „Блек Хоук“ (Black Hawk Down, 2001, както и една като продуцент –  „Марсианецът“ (The Martian, 2015). Той стои и зад две от най-великите заглавия в историята на киното – „Пришълецът“ (Alien, 1979) и „Блейд Рънър“ (Blade Runner, 1982).  Макар и да е на 84 години, Скот видимо не смята да забавя темпото, тъй като това е втори негов филм за 2021-а г.  И докато първият е неоценен диамант – „Последният дуел“ (The Last Duel, чиято рецензия също може да прочете в страницата ни), то „Домът на Гучи“ , който е снимал веднага след предния, определено е сред по-слабите му заглавия, може би е надценил силите си и това му е попречило да види основния проблем на филма – сценария – написан от новаците Роберто Бентивеня и Беки Джонсън, които от своя страна адаптират едноименната книга на Сара Гей Фордън –  който може да бъде определен единствено и само като повърхностен и блудкав.

Рецензията

Всичко това води до филм, който не може да реши какъв жанр иска да бъде. На моменти гледаме откровена класическа сапунена опера с ненатрапчив хумор, където събитията се представят неангажиращо и без особена дълбочина, а в други имаме усещането за сериозен трилър, който опитва да бъде мрачен и злокобен, но съумява да бъде единствено досаден. Филмът е 2 часа и 40 минути, но се усеща по-дълъг. Дължината му можеше да бъде оправдана ако беше наблегнал на психологическия профил на персонажите си, но това се случва наистина рядко, като най-засегнат е героят на Маурицио, който преминава през душевен катарзис, чиито причини остават загадка и никога не биват обяснени. Това води и до най-слабата роля в кариерата на Адам Драйвър, един от най-престижните и талантливи актьори, той приема ролята именно заради силната си колаборация със Скот в „Последният дуел“, но тук, въпреки че прави всичко по силите си, не успява да изгради Муарицио като многопластова личност.

Актьорите

И тук стигаме до изненадата на филма, странно е да се каже, че в актьорски състав състоящ се от Ал Пачино, Джеръми Айранс, Джаред Лето, Салма Хайек и, гореспоменатия, Драйвър, най-силна роля прави Лейди Гага. Поп сензацията дебютира в киното с музикалния филм „Роди се звезда“ (A Star Is Born, 2018), където спечели първата си актьорска Oscar номинация в класическа холивудска роля, играна преди това от актриси като Барбара Стрейзанд и Джуди Гарланд. И докато ролята в музикалния филм беше направена като за нея и доста имитираше реалния и живот, то ролята на Патриция ни показва Гага в светлина, в която не сме я виждали. Изцяло трансформирана, с различен акцент и маниери, с друг тембър и с харизма, която не отстъпва по нищо на предшественичките и в „Роди се звезда“, Гага доминира във всяка сцена, умее да навигира между биполярността на филма относно жанра му и прави наистина запомняща се роля, която е и единствената, която се усеща многопластова и нюансирана във филма.

Оценката

Пачино, Хайек и Айранс се справят добре, но не правят и нещо особено запомнящо се, а Джаред Лето е най-контроверсиалната част от филма. Известен с хамелеонските си трансформации, носителят на Oscar за „Клубът на купувачите от Далас“ (Dallas Buyers Club, 2013) е неузнаваем като Паоло Гучи, неоцененият дизайнер в семейството. Лето избира да играе Паоло като егоцентричен идиот със смях на хиена, който не знае какво се случва не само в живота му, но и в заобикалящата го среда, или казано накратко – ходещ виц, и не, не преувеличавам. Именно заради това, играта на Лето може да бъде единствено обичана или мразена, няма средно положение, лично аз оцених хуморът, който внесе във филма, но имах и ясната представа, че тук не можем да говорим за нюанси.

Най-доброто: Декорите, костюмите, Гага. Секс сцената между Гага и Драйвър, или казано другояче, причината да сключат брак.

Най-лошото: Изключително слаб монтаж, който води до пълна липса на ритъм.

Накратко: 6.5 от 10, струва си да се гледа, но намалете очакванията. Най-тъжното е, че можеше да бъде много добър филм.